А человек поёт (1967; муз. Дмитрия Смольского - ст. Михаила Ясеня) (исполнитель: Виктор Вуячич)
Перевод не совпадает с тем, что звучит в песне Текст на болгарском: Текст: Димитър Василев музика: Йосиф Цанков И ето – пак е лято, и ето – пак сме двама: един до друг на слънчевия бряг и пясъкът е също, като розов пламък – морето ни люлее в своя бяг… Но ти мълчиш и аз мълча, и сякаш една вълна измива радостта, и чайките пищят, и носят мрака, със който ще ни раздели нощта. Море, море на младостта вземи горещите ми длани и възвърни ми любовта, и песента, и песента ми… Аз вярвам в силата на красотата, скалите, пясъкът и плажа нов ще породят отново во серцата една дори по-хубава любов… Перевод на русский И вот снова лето, И вот мы вдвоём: Друг с другом на Солнечном Берегу и песок тоже, как розовый шалфей – море нас качает в своём беге… Но ты молчишь и я молчу, и будто волна смыла радость, И чайки кричат , и несут мрак , с которым нас разделит ночь. Море, море молодости возьми горячие мои ладони и верни мне любовь , и песню, и песню мою… Я верю в силу красоты, скалы, песок и пляж новый породят сново даже более красивую любовь…