И аз на своя ред ще си замина,
трева и мен ще расне над праха,
един ще жали, друг ще ме проклина,
но моите песни все ще се четaт!

И много имена и лесна слава
годините без жал ще изметaт,
ще ги покрие плесенна забрава,
но моите песни все ще се четaт.

В тях душата ми изля се цяла
с най-сладките си бисери, цветя,
в тях всичко светло, ценно си е дала,
в тях живей, звънти и тръпне тя!

В тях има зов за свобода, за правда,
любов и благи чувства ги красят
и светлий лик на нашата природа,
там моите песни все ще се четат!

Не ме смущава див вой от омрази,
не стряска ме на завистта гневът,
спокойно гледам в бъдещето ази:
там моите песни все ще се четaт!

Те жив са отклик на духа народен,
а той не мре дорде сърца туптят
от скръб и радост в края ни свободен,
и моите песни все ще се четaт!