За тебе пак аз пея тази песен,
за тебе - моя съдба.
Аз помня как в онази късна есен
ти стопли моята душа.
Стопи леда на моите дни самотни,
сърцето лудо заби.
И сложи край на мислите сиротни,
ти върна моите мечти.

И хиляди слънца да засветят на този свят
твоята усмивка ще ги затъмни.
И всички диаманти и злата да заблестят
няма да блестят като твоите две очи.
Мислите ми все към теб, все към теб летят.
Видя ли те - знам, ще спрат моите сълзи.
И когато две сърца във едно затуптят,
нека да се слеят нашите души.

Душата ми отново пак зове те, за теб живея аз.
Знай любовта пролетта на тоз живот е,
дано е вечна за нас.
Обичай ме и аз ще те обичам до последния ден.
И цял живот на тебе аз обричам, ти си всичко за
мен.

И хиляди слънца да засветят на този свят
твоята усмивка ще ги затъмни.
И всички диаманти и злата да заблестят
няма да блестят като твоите две очи.
Мислите ми все към теб, все към теб летят.
Видя ли те - знам, ще спрат моите сълзи.
И когато две сърца във едно затуптят,
нека да се слеят нашите души.