Виж ме в образ незавършен, 
лудост е каквото върша.
Всичко в теб до крайност ме ранява,
мразя да ме виждаш вечно слаба.
С теб на косъм от убийство,
зная го и пак не правя нищо.
Твоя съм и пак оставам,
сърцето ми отново ме предава.

Ти и само ти - пак си ми в ума,
мразя самотата - луда съм, че плача.
Ти и само ти, всичко си за мен,
даже да боли, пак си само ти.
Ти и само ти, с твоите лъжи,
болката заключваш, пак и пак се случва.
И веднъж на ден ми стига да си с мен,
нищо, че греша, ще си замълча.

Леден душ са твоите чувства,
но сърцето ми ги пуска.
Всичко в теб до крайност ме ранява,
мразя се, но късно е да бягам.
С теб на косъм от убийство,
зная го и пак не правя нищо.
Твоя съм и пак оставам,
сърцето ми отново ме предава.