Сив, мрачен град
Кал, плесен и смрад
В греховен ад
Стене сърцето ми
В плен гасна сам

В глад болка и страх
Потънал в срам 
Стиснал яростно зъби

Затворил очи
в сърцето си помня съня
в който поех
със кърваво гърло
първия си дъх

Припев:

Сам крача в нощта под дъжда
В срам, тежко се спъвам в калта
Онемял, търся лъч светлина
За дъгата в мойта душа
За дъгата в мойта душа

Сам бавно загивам
Сам, без подслон
и без вяра и дом

И с поглед сведен
мразя деня
влака последен 
чакам в просъница 
И неугледен
в уличка тъмна
залък намирам,
кътче топлина

Отчаян, измръзнал се взирам 
във всяка ръка 
И късче надежда 
Аз търся в очите
на мойта съдба