Сребърни камбани
шепнат на Земята.
Напомнят й с тревожен глас,
Кървавите рани,
сторената болка 
яростно в гръдта й се впиват.
И око за око и зъб за зъб ще я браня, 
И око за око и зъб за зъб,
тя ни храни....

Припев:

Дай ми сила алчния човек да надвия 
Дай ми време да изцеля твойте рани 
Земя...

Мрачни морета,
гори изпепелени, 
вълци вият между нас.
Забравени градини, 
отровени полета, 
плачат те със тъжен глас.

И око за око и зъб за зъб ще я браня.
И око за око и зъб за зъб, 
тя ни храни... 

Припев:

Дай ми сила алчния човек да надвия 
Дай ми време да изцеля твойте рани 
Земя...