Триста дни стене древният град
Барабани тревожно бият
Барикади неспокойно димят
И сирени там яростно вият...

Цяла вечност лъгани, предадени 
Нагло мачкан народ...
Пак с надежда, гладни и измамени
Площадите дрезгаво крещят:

ПРИПЕВ: 
"ОСТАВКА !" 
Мощна тътне тълпата
"ОСТАВКА !" 
Тъжно плаче градът

Страшен гняв ври в очите им,
Синовете си забравили...
Майки плачат, деца пищят
От щитове разделени

Цяла вечност лъгани, предадени
Нагло мачкан народ
Ариана ридае със душите им
А орлите там с крясък ги зоват:

Как живяхме, как ще живеем ? 
А как ли - нашите деца ?
Младост повяхнала по барикадите...
и кръв съсирена в пръстта ?

ПРИПЕВ