Откъсвах вече този ден
от календара на земята,
когато слънцето се спря
в картината ми на стената.

На избелялото платно
забравен кораб се събуди
и късен гларус не успя
под слънцето да се промуши.

Дочух вик, дочух стих,
дочух шепот и смях,
дочух истински думи
във стаята пак.

За теб дълго живях,
без теб дълго мълчах
и до теб ще летя.
Дочух вик, дочух стих,

дочух шепот и смях,
дочух истински думи
във стаята пак.
За теб дълго живях,

без теб дълго мълчах
и до теб ще летя.
Преди да изгори до край
крилата му се позлатиха,

на палубата екна вик
и после всичко стана тихо.
А слънцето закри очи
и бавно слезе към морето.

Във стаята ми две сълзи
до късно тази нощ ще светят.
Дочух вик, дочух стих,
дочух шепот и смях,

дочух истински думи
във стаята пак.
За теб дълго живях,
без теб дълго мълчах

и до теб ще летя.
Дочух вик, дочух стих,
дочух шепот и смях,
дочух истински думи

във стаята пак.
За теб дълго живях,
без теб дълго мълчах
и до теб ще летя.

Дочух вик, дочух стих,
дочух шепот и смях,
дочух истински думи
във стаята пак.

За теб дълго живях,
без теб дълго мълчах
и до теб ще летя.
Дочух вик, дочух стих,

дочух шепот и смях,
дочух истински думи
във стаята пак.
За теб дълго живях,

без теб дълго мълчах
и до теб ще летя.