O,шипка
Три деня младите дружини
как прохода бранят. Горските долини
трепетно повтарят на боя ревът.
Пристъпи ужасни! Дванайсетий път
гъсти орди лазят по урвата дива
и тела я стрелят, и кръв я залива.
С нов дъжд крушуми, камъни и дърве
дружините наши, оплискани с кръви,
стрелят и отблъскват, без сигнал, без ред,
всеки гледа само да бъде напред
и гърди геройски на смърт на изложи, 3
и един враг повече мъртав да положи./
Последният напън вече е настал.
Тогава Столетов, наший генерал,
ревна гороломно: "Млади опълченци,
венчайте България с лаврови венци!
На вашата сила царя повери 3
прохода, войната и себе си дори! /
При тези думи силни дружини горди
очакват геройски душманските орди,
за сладката радост до крак да измрът
пред цяла вселена, на тоз славен ръд,
с една смърт юнашка и с една победа 3
"България цяла сега нази гледа!" /
И днес йощ Балканът, щом буря зафаща
спомня тоз ден бурен, шуми о препраща
славата му дивна, като някой ек,
от урва на урва и от век на век!