Пр.: Остана ми да викам , остана ми да бягам ,
 остана ми да искам , но да не получавам !
 Остана ми да псувам държавата
 като всички останали
 да те лъжа в очите 
и да казвам "Вярвай Ми!"

Бутилката на пода, със себе си пак споря ,
 заключих мислите си в сейф , ама забравих кода.
 Кажи къде са ония момчета от народа?
 ..И как да са със мен , щом вече нямат изгода ?!
 И сам по улицата ходя , вървя по тънък лед.
 "Къде са всички?!" - питам, но всъщност търся теб.
 Не ми треа късмет, аз може да няам лев , 
но имам 300 000 причини да псувам ГЕРБ.
 Умът на кръстопът е , бъден , докато спят те,
 чувството за реализъм , обречено на смърт е.
 Прости ми майко , ако си тръгна утре,
 но странно чувство на гняв ме изяжда жив отвътре.
Нямам нерви за късане , оказа се , че до никъде не съм стигнал от толкова бързане.
 Но вече няма връщане , само това ми остана.
 Едни прегръщат ме , други ме псуват на "майка" !
 
Пр.: Остана ми да викам , остана ми да бягам ,
 остана ми да искам , но да не получавам !
 Остана ми да псувам държавата
 като всички останали
 да те лъжа в очите 
и да казвам "Вярвай Ми!" .

Очите ми горят целите в пламъци.
 Значи ли , че духом паднал си , когато сам останал си ?!
 Или всичко по пътя смачкал си?! Къде видя
 правда , когато едни живеят в коптори , а 
други в замъци ?!
 На сръбски чалги-танци, че за мой трак цакнал си
 Лъжеш ме или ми викаш "Брат, алчен си!" .
 Ама това сме ние, за ядене и пиене вадим,
 а иначе като кучета вием и лаем.
 Живеем в театър, къде са моите братя?!
 Забравиха за мен , а аз превърнах се в пясък..
 Загубих моя блясък, отнесен бях от вятър..
 Остана ми само разкъсано сърце за бартер.!
 Борба от стойка, но оказвам се в партер.
 Помислих, че съм на финала, оказах се на старта!
 Но вече няма връщане , само това ми остана.
 Едни прегръщат ме , други ме псуват на "майка" !
 
Пр.: Остана ми да викам , остана ми да бягам ,
 остана ми да искам , но да не получавам !
 Остана ми да псувам държавата
 като всички останали
 да те лъжа в очите 
и да казвам "Вярвай Ми!"