Сам самин, отвъд света
Няма те тук, с душата си
Те искам като зора
В ослепителна тъмнина
Молитва отвътре напира със вик:
Изгрей, ти Слънце, с нейния лик!

Изгрей, изгрей ти Слънце
Ти дай му жар, светлина
От мен, от мен, Слънце
От жаждата, дето горя
Изгрей, изгрей...

Ден зазори и слънце изгря
С твоите очи виждам сега
Пустиня червена, пясък горещ
Жадна, изпиваща огнена пещ
Молитва отвътре напира със вик:
Повей, ти ветре, с нейния лик!

Повей, повей , ти Ветре
Ти дай му полъх, крила
От мен, от мен, Ветре
От силата, дето тая
Повей, повей...

Порив, за миг вятърът спря,
Вихър през мен прелетя
Земя и небе в едно сля
В огнен ураган
Молитва отвътре напира със вик:
Плисни, ти Дъжд, със нейния лик!

Плисни, плисни ти Дъжд
Ти жаждата му утоли
От мен, от мен, дъжд
С моите сълзи
Плисни, плисни...

Огън, земя, небе и вода
Родиха живот, светлина
Огря за миг на край света
Дори малкото стръкче трева
Трепваш, отвътре надига се вик:
Къде си, къде се, къде си ти?

Расни, трева зелена
Стани гора, ти с живот
От мен, от мен дарена,
От моята любов
Широк, широк, ти зелен
Път му отвори
При мен, при мен, при мен
Него пак доведи!
Расни, расни...