На кого́ е ну́жна кита́ра без струни́,
закъсня́ла (<< закъснея - опоздать) не́жност, пле́нени думи́, 
на кого́ е ну́жна нощта́ без звезди́те, 
въ́глен вме́сто о́гън, плачъ́т на жени́те?

Ветрове́ го́нят ме́ през но́щните кла́ди (<< клада - костер),
а коса́чи разди́рат без поща́да душа́та ми мла́да.

Та́зи но́щ е бе́дна кита́ра без струни́,
сбо́гом за после́дно да́же без думи́,
ски́тница за о́бич, уморе́на пти́ца, 
не ми тря́бва о́гън, а ма́лка свещи́ца.

Ветрове́ го́нят ме́ през но́щните кла́ди,
а коса́чи разди́рат без поща́да душа́та ми мла́да.

А кога́то тръ́гна (тръгна - сов. вид от "тръгвам - двигаюсь в путь") сама́ все́ ната́тък (нататък - далее, дальше)
ще потъ́рся (търся - ищу) в лица́та позна́тия бля́сък.

Ветрове́ го́нят ме́ през но́щните кла́ди,
а коса́чи разди́рат без поща́да душа́та ми мла́да.