Там на хълма в лъчисти небеса
рубинената кула издигаше снага
Там отдавна живеела сама
жестока но прекрасна красивата жена

Нощем в мрака в плeн на самота
аз чакам да я видя ноне чака тя

Но достатъчно било
зад високото стъкло
да застане тя
за да я видя аз

Тя със своя странен поглед е могла
да превръщя хора във вещи със сърца
И ето аз съм тук в рубинената кула
превърнат сам напук с кристално огледало
в безропно стъкло

Но достатъчно било
като елмаз и стъкло
да се огледа тя
за да я видя аз

Без да мога обич да получа
аз живея като птица без криле
И навярно няма да сполучиш
ти мое сърце

Без да мога обич да получа
аз живея като птица без криле
И навярно няма да сполучиш
ти мое сърце

Без да мога обич да получа
аз живея като птица без криле
И навярно няма да сполучиш
ти мое сърце

Без да мога обич да получа
аз живея като птица без криле
И навярно няма да сполучиш
ти мое сърце

Tи мое сърце!