Идва нощта. Прегръдка нежна
от твоята за мойта самота.
Тръгва нощта към теб,
а при мен - събужда се градът.

Гледам пак през прозореца към някой влюбен.
Дай ми знак – всеки миг и аз ще се изгубя...
Тръгваш ли през моретата на нашите мечти?
Идваш ли? Чакам теб в моите мисли.

Но идва нощта. Прегръдка нежна
от твоята за мойта самота.
Тръгва нощта към теб,
а при мен - събужда се градът.

Гледам пак - керемидени дворци
и бели гълъби летят...
Всяка мисъл е целувка, като за последен път.
Ще докосна ли и твоите мисли? 

Но идва нощта. Прегръдка нежна
от твоята за мойта самота.
Тръгва нощта,
а при мен - събужда се градът.

Гледам пак през прозореца към някой влюбен.
Дай ми знак – всеки миг и аз ще се изгубя...

Но идва нощта. Прегръдка нежна
от твоята за мойта самота.
Тръгва нощта,
а при мен - събужда се градът.

Прегръдка нежна
от твоята за мойта самота.
Тръгва нощта към теб,
а при мен - събужда се градът.