Тих бял Дунав се вълнува,
весело шуми
и „Радецки“ гордо плува
по златни вълни.

Но кога се там съзирва
козлодуйски бряг,
в парахода рог изсвирва,
развя се байряк.

Млади български юнаци
явяват се там,
на чела им левски знаци,
в очите им плам.

— Аз съм български войвода
момци ми са тез
ний летими за свобода,
кръв да лейме днес.

Ний летиме на България
помощ да дадем
и от тежка тирания
да я отървем.