Да те жадувам аз, да те жадувам,
 а ти все повече да се отдалечаваш.
 И аз все повече да съм виновен -
 това е толкова недопустимо.

 Защото ти, все пак ще ме помилваш,
 главата ми ще падне на гърдите ти -
 ще се стопят китарите, (х2)
 защото аз не съм готов да те загубя
 като ключе от пощенска кутия -
 не съм готов. (х2)

 Затуй минавам аз тук всяка вечер
 под фосфорната тайна на прозореца
 и подлудяващия стон на гълъби ревниви.
 Минавам аз, минавам сам...