Там на хълма в лъчисти небеса 
рубинената кула издигаше снага. 
Там отдавна живеела сама 
жестока, но прекрасна, красивата жена. 
Нощем в мрака в плен на самота, 
аз чакам да я видя, но не чака тя. 
Но достатъчно било зад високото стъкло 
да застане тя за да я видя аз. 
Тя със своя странен поглед е могла 
да превръща хора във вещи със сърца. 
И ето аз съм тук в рубинената кула, 
превърнат съм на пук в кристално огледало, 
в безропотно стъкло. 
Но достатъчно било като елмаз и стъкло 
да се огледа тя за да я видя аз. 
Без да мога обич да получа, 
аз живея като птица без криле. 
И навярно няма да сполучиш 
ти, мое сърце.