Моето сърце на прицел винаги държиш
 и денят ти има смисъл, ако ме раниш.
 Любовта в какво превърна? Нямаш милост, не!
 Зная, трябва да си тръгваш, тя очаква те.

 Убиваш ме на място. След теб остава тишина.
 Нима не ти е ясно - за мене ти си любовта?
 Като вятър ме отнесе и като него отшумя.
 Света не свършва с тебе и моя край не е това.
 Още съм тук, жива съм пак, даже и след теб, и без теб!

 Как се молеше да мисля, че си силния
 и от тебе да завися, да се подчиня!
 По душа съм дива котка и не ме е страх,
 а от деветте живота, осем имам пак.

 Убиваш ме на място. След теб остава тишина.
 Нима не ти е ясно - за мене ти си любовта?
 Като вятър ме отнесе и като него отшумя.
 Света не свършва с тебе и моя край не е това.
 Още съм тук, жива съм пак, даже и след теб, и без теб!

 Знам, че за теб е удар, че не ме задържа.
 Да, стреляй пак от упор, най-добър си в това!

 Убиваш ме на място. След теб остава тишина.
 Нима не ти е ясно - за мене ти си любовта?
 Като вятър ме отнесе и като него отшумя.
 Света не свършва с тебе и моя край не е това.
 Още съм тук, жива съм пак, даже и след теб, и без теб!