Тихите ти стъпки, нощем още чувам!
 А теб те няма! Няма те!
 Ръцете ти усещам, как силно ме прегръщат!
 А теб те няма! Няма те!
 И мислите се лутат – объркани, безпътни!
 А теб те няма! Няма те!
 И устните прошепват на никого ненужни:
 “Обичам те!” Обичай ме!

 Сърцето знае, защо! Иска теб за зло или добро!
 И без очи във мрака, то пак ще те дочака! Сърцето знае, защо!
 И как да те познае, едничко то си знае! Сърцето знае, защо!

 Защо ли, пак не спирам в тълпата да се взирам?
 А теб те няма! Няма те!
 И нищо не разбирам и смисъл не намирам!
 А теб те няма! Няма те!
 Останах и без вяра, останах и без сила!
 Без глас шептя: “Обичам те!” Обичай ме!