Вървях един следобед
без цел и посока.
Вървях, а беше пролет
и бе красив денят.

В небето, къс коприна,
изведнъж видях
отлитащо хвърчило
и чух забравен смях.

Ти лети, лети,
детски спомен жив,
връщаш ни отново
в онзи чуден свят.
Ти лети, лети,
миг отне щастлив,
връщаш ни години,
минали назад.

В късен тих следобед
срещнах спомен.
Дали, защото пролет
отново бе дошла?

Това хвърчило пъстро
ме върна в дните детски
и аз във чуден полет
със него полетях.

Ти лети, лети,
детски спомен жив,
връщаш ни отново
в онзи чуден свят.
Ти лети, лети,
миг отне щастлив,
връщаш ни години,
минали назад.

(музыка: Димитър Пенев, слова: Иван Тенев)