Вратата отварям – пое ли си въздух?
Коя си очаквал да влезе при теб?!
На жълтата клюка и ти ли повярва,
че още залитам щом тръгна напред?
Бавно излизам, бързо затварям
всички врати зад мене сега.
Какво си очаквал?! Да бъда пияна?
да бъда безгрешна?! Да бъда добра?!
Аз над нещата гордо стоя,
нека си пускат жълтите клюки!
Жената пред тебе има цена,
твърде висока за теб!

Стъпих във ада – оцелях,
удар в гърба си преживях…
Жълтата клюка не убива тази, която е пред теб!
Стъпих във ада – оцелях,
клюки ли?! Смея се на тях!
Жълтата клюка не убива, а по-силна прави ме!

Очаква ли този странен сценарий
да ти се случи тук тази нощ?!
Жена като мене по гръб те събаря
и с устни забива поредния нож…