Нея ще целуваш,
 а ще виждаш всъщност мен.
 Ледна тишина, хладна тишина.
 После до прозореца ще пушиш отегчен,
 в свойта самота, в свойта самота.
 
Сега я виждаш и привидно си щастлив,
 пак лъжа и пак лъжа, и пак, и пак
 (пак лъжа)
 В главата звучи един въпрос страхлив,
 докога, докога?
 Докога?
 
Нея ще целуваш,
 а ще виждаш всъщност мен.
 Ледна тишина, хладна тишина.
 После до прозореца ще пушиш отегчен,
 в свойта самота, в свойта самота.
 
Избираш моя номер, липсвам ти нали,
 а аз сама, и пак сама, и пак
 (пак сама)
 Звъниш ми всяка нощ,
 когато тя заспи,
 докога, докога?
 Докога?
 
Нея ще целуваш,
 а ще виждаш всъщност мен.
 Ледна тишина, хладна тишина.
 После до прозореца ще пушиш отегчен,
 в свойта самота, в свойта самота.
 Нея ще целуваш,
 а ще виждаш всъщност мен.
 Ледна тишина, хладна тишина.
 После до прозореца ще пушиш отегчен,
 в свойта самота, в свойта самота.