Пътека момъка води в усойна гора
Край кладенец него изведе -
проклета съдба
Край кладенец вила живееше,
вила омайна
Във мрака елен сур тя яздеше,
вила коварна.

Девет години вятър не повя
Девет години капка дъжд не падна
Девет години слънце не изгря
Девет години душа за милост моли.

Наведе се момък над кладенеца
Вода да отпие
В водите се чисти огледа
И песен запя

Щом чу го да пее страшно се вила разлюти
Видя го да пие с магия си тъмна го окова

Щом чу го да пее страшно се вила разлюти
Видя го да пие и с черна клетва го прокле

Дълги нощи сам ще бродиш
Слънце няма да изгрее
Жаден уморен ще скиташ
Пътя няма да намериш
За теб гората ще замлъкне
И вятърът ще те забрави