O,шипка
 Три деня младите дружини
 как прохода бранят. Горските долини
 трепетно повтарят на боя ревът.
 Пристъпи ужасни! Дванайсетий път
 гъсти орди лазят по урвата дива
 и тела я стрелят, и кръв я залива. 
 С нов дъжд крушуми, камъни и дърве
 дружините наши, оплискани с кръви,
 стрелят и отблъскват, без сигнал, без ред,
 всеки гледа само да бъде напред
 и гърди геройски на смърт на изложи, 
 и един враг повече мъртав да положи./
 
Последният напън вече е настал.
 Тогава Столетов, наший генерал,
 ревна гороломно: "Млади опълченци,
 венчайте България с лаврови венци!
 На вашата сила царя повери 3
 прохода, войната и себе си дори! /
 При тези думи силни дружини горди
 очакват геройски душманските орди,
 за сладката радост до крак да измрът
 пред цяла вселена, на тоз славен ръд,
 с една смърт юнашка и с една победа 
 "България цяла сега нази гледа!" /

 И днес йощ Балканът, щом буря зафаща
 спомня тоз ден бурен, шуми о препраща
 славата му дивна, като някой ек,
 от урва на урва и от век на век!