Панаири, панаири,
 мои детски най-красиви светове!
 Спомен пеещ, плачещ, свирещ
 със безброй незабравими гласове!

 Панаири - свят отрупан
 с толкоз хубави, примамливи неща!
 Ах, да можех да си купя
 днеска свойто детство, утре - младостта...

 Мои панаири,
 с толкова измислени слънца,
 пак вървя и диря
 свойте хиляди изгубени лица
 и в едно ги сбирам
 като куп строшени детски стъкълца...

 Ах, да можех... Ала вече
 циркът своя скъсан шатър е прибрал.
 И в една дъждовна вечер
 оня толкоз смешен клоун е умрял.

 На шега е уж задигнал
 моя детски смях и моя весел глас.
 Няма как да го настигна,
 няма как да си ги взема вече аз...