1.По-по-по-бавно бързай с мен. Рано е за влюбване.
Познаваш ме, но не съвсем, от едно целуване.
Мога да мъркам във краката ти,
но мога и да драскам по сърцето ти.
Според настроението, сменям поведението.
На един съм вярна. Как на кой?!? На себе си!

ПР.
Не свиквай със мене. Не е добре за тебе.
Не искам въпроси от сорта за мен какво си.
Не свиквай със мене. За връзки нямам време.
Влечеш ме. Това е. За утре се не знае.

Речитатив:
Полудявам, обожавам
как под масата случайно
ме докосваш със коляно,
устните си как присвиваш,
как от чашата отпиваш,
а каймака на кафето
от върха ти на нослето
със езиче как обираш.
После как във мен се гушваш
и ми казваш, че ще слушаш,
ако сладкото ти тяло
с шоколад намажа цяло.
И ето, аз влизам като танк
дайте малко шум за Ани Хоанг

2.И ще се ровиш в телефона ми,
ще гадаеш кой през пет минути ми звъни,
а за мен ще е забавно,
че не осъзнаваш явно:
на един съм вярна.
как на кой?!? На себе си!

ПР.
Не свиквай със мене. Не е добре за тебе.
Не искам въпроси от сорта за мен какво си.
Не свиквай със мене. За връзки нямам време.
Влечеш ме. Това е. За утре се не знае.