Като в сън непробуден… като в сън непробуден… 

С чий очи сънувам, чий е този лик обречен?
Смъртен глас ми се причува и отеква с вик далечен…
Как да зърна да погледна, чуждий образ да прегърна,
на лицето ми студено грях в надежда да превърна…
Със сърцето ми ще диря път в съдбата непозната
нямам майчина закрила, нямам нищо на земята…
Докато намеря утеха в нощите, бягам от себе си
потъват ми следите. 

С чий очи сънувам, чий е този лик обречен?
Смъртен глас ми се причува и отеква с вик далечен…
Как да зърна да погледна, чуждий образ да прегърна,
на лицето ми студено грях в надежда да превърна…

Като в сън непробуден…