С усмивка на дете
 аз те помня и днес
 и в моето сърце
 мястото е за теб.
 Загубих те преди,
 но сега ме боли,
 рискувах и простих,
 но все още си ти.

 Споделени,
 променихме света
 Разделени,
 с теб убихме смеха.
 не остана
 нищо дето сега
 да живее в нас,
 да рисува мечти.

 Уморени
 пак се връщаме там
 да намерим
 част от себе си.
 Знам,
 ще остане
 тази болка във нас
 и ще пари
 знам.
 Ще пари.

 Аз не съм дете,
 но рисувам цветя
 слагам в тях и теб,
 ти за мен си света.
 Плаках и мечтах.
 Бях безкрайно сама.
 Исках да простя,
 но избрах да мълча.

 Уморени
 търсим пак любовта
 да поправим
 всека грешна следа
 и да пазим
 всичко дето за нас
 да рисува пак,
 да ни дава живот.

 Как се крием
 зад дебели стени
 да изтрием
 всички тези следи
 дето давят
 пак очите в сълзи
 и ще пари
 знам.
 Ще пари.

 Тичах-не успях.
 Бързах-закъснях.
 и без теб живея без сърце
 С поглед на дете с ледено сърце
 рисувам аз нашите цветя.

 Споделени,
 променихме света
 Разделени,
 с теб убихме смеха.
 не остана
 нищо дето сега
 да живее в нас,
 да рисува мечти.

 Как се крием
 зад дебели стени
 да изтрием
 всички тези следи
 дето давят
 пак очите в сълзи
 и ще пари
 знам.
 Ще пари.