За последен път тя разтваря крила.
За последен път синевата гребе.
Ах, сбогува се тя с тези свои поля,
с тези хълми край тях и със свойто небе.
Ти земя я роди във едно гнездо.
Ти небе я люля с песента.
И затуй днес със вас като с роден дом
се прощава с тиха жал в полет тя.
И върти се светът, този тъй хубав свят.
И въртят се жита , слънце , облаци, прах.
Те след малко ще спрат този луд кръговрат
Тя със мъртво сърце ще се върне при тях.
Но земя ,ти пази пак едно гнездо.
Ти не я очквай - няма смърт.
Ще си дойде тя при вас като в роден дом.
Песента ще я връща всеки път.