На двайсет километра от Бургас
 сияеше едно градче пред нас,
 едно градче със себе си заето -
 Поморие се казваше градчето, 

Което със дискретност всеотдайна
 опазваше опасната ни тайна.
 Там някъде, край рестораната скучен
 паркирах мотопеда незаключен. 

 [bad word] 
 Поморие е нашта клетва,
 почти изречена на глас.
 Едва на двайсет километра
 отдалечена от Бургас. 

И тръгвахме по улички домашни,
 под слънчев смях и под смокини прашни,
 вървяхме млади, влюбени, транзитни
 край дворчета съвсем любопитни. 

Под нас любовна тръпнеше скалата -
 целувка на морето и земята.
 И чувах на сърцето си синкопа -
 аз Пейо бях, а аз пък Калиопа. 

 [bad word] 

Дали не сбърках, или ти не сбърка -
 но все по теб умът ми още хвърка.
 Ти спиш сега, привършила прането,
 на двайсет километра от градчето. 

С нокът спомен паметта ми драсва,
 отдавна мотопедът ми ръждясва
 И трябва да запалим с теб колата,
 за да отидем двама при скалата.