Ти стоиш сред жълта тишина,
Хладно диша старото море,
От безкрая иде тъмнина.
Може ли човекът да я спре?

Можем ли ний младостта да спрем?
Тя за сбогом маха ни с ръка.
Като ден се раждаме и мрем,
Но морето все стои така.

Морето има цветове и глас. 
Нняма време, затова е вечно.
Погледни го не е като нас –
Уж е близо, а пък е далечно!

Утре с него ще се разделим 
И с дървото с младите листа,
Със тревата, меже би с любима,
С тази уморена красота.

Тъмен вятър носи нощен хлад, 
Но във нас е тъжно и горещо!
От рождене на този свят
Вечно се разделяме с нещо!