Преобръщаш ти света ми с усмивката си пак,
не намирам път към тебе ,сърцето ми е мрак . 
Приятели сме само с теб , но нещо в мен повтаря,
луд по тебе съм от много време .

Припев :
Но в единствен миг , дъха ми сякаш спира пак 
и няма миг покой ,сърцето ми гори , бавно ме убиваш ти,
ума си пак изгубвам по твоята красота 
във плен съм как да се спася.. не знам.

Ден и нощ без теб се лутам , кръг от самота. 
Мрака пак ми е приятел свикнах с това.
Приятели сме само с теб , но нещо в мен повтаря, 
луд по тебе съм от много време.

Припев[x2]:
Но в единствен миг , дъха ми сякаш спира пак 
и няма миг покой ,сърцето ми гори , бавно ме убиваш ти,
ума си пак изгубвам по твоята красота 
във плен съм как да се спася.. не знам